Пътят на Слънцето над известните географски ширини на Земята

Пътят на Слънцето над известните географски ширини на Земята

Видимият път на Слънцето е следствие от въртенето на Земята около оста й.

География и икономика

Ключови думи

Слънце, Земя, въртене, ос на въртене, Тропик на Рака, Тропик на Козирога, Екватор, Северен полярен кръг, Южен полярен кръг, horizont, zenit, еклиптика, небесната сфера, зимното слънцестоене, лятното слънцестоене, равноденствие, слънцестоене, кулминация, пружина, лято, есен, зима, сезон, кръвоносна система, година, Календар, месец, месеца, ъгъл на падане, слънчева светлина, продължителността на слънчевото греене, смяна на сезоните, физическата география, астрономия, география

Свързани ресурси

Въпроси

Сцени

Земята и небесната сфера

  • еклиптика - Равнина на земната орбита около Слънцето.
  • небесен екватор - Проекция на земния екватор върху небесната сфера.
  • северен небесен полюс - Северната пресечна точка на земната ос и небесната сфера.
  • зенит - Точката, която се намира точно над главата на наблюдателя.
  • хоризонт - Пресечна линия на небесната сфера и равнината, допирателна до Земята.
  • 23,5°
  • слънчева радиация

Небесните тела над нас, сред тях и Слънцето, създават впечатление, че се движат през цялото денонощие. Това явление се обяснява с факта, че Земята се върти около оста си в посока от запад към изток. Поради това за земния наблюдател Слънцето се движи в ибратна посока - от изток на запад. Видимо Слънцето описва кръгова орбита в небесната сфера, която сякаш се издига над нас като купол.

За да се ориентираме в небесната сфера трябва да имаме понятие за хоризонт. В разговорния език с тази дума означаваме линията, в която се срещат земята и небето, т.е. пресечната линия на земната повърхност с небесната сфера. Перпендикулярната, която се издига вертикално спрямо равнината, в която се намира наблюдателят от точката на неговото местоположение, пресича небесната сфера в зенита - т.е. точката, която се намира точно над главата на наблюдателя. Ако преместваме мястото на наблюдателя успоредно на оста на въртене на Земята, удължената линия ще пресече небесната сфера в северния и в южния полюс.

Равнината, в която Земята се върти около Слънцето, се нарича еклиптика. Оста на въртене на Земята и еклиптиката се намират под ъгъл от 66,5 градуса, в резултат на което през различните части на годината слънчевите лъчи падат перпендикулярно на Земата на различни места. Годишно те само два пъти са перпендикулярни на екватора.

В тези два дена Сълнцето равно време е разположено под и над хоризонта във всяка една точка на Земята, т.е. продължителността на деня и на нощта съвпадат. Това явление наричаме пролетно, съответно есенно равноденствие.

Два дена в годината, в края на юни и в края на декември, слънчевите лъчи падат отвесно на 23,5 градуса северна и южна ширина. През юни в северното полукълбо, а през декември - в южното Слънцето остава най-дълго време над хоризонта. Географските ширини, на които през тези два дена Слънцето е в зенита, се наричат Тропик на рака и Тропик на козирога.

След тези два дена лъчите на Слънцето падат перпендикулярно в ширините, по-ниски от 23,5 градуса. Тропикът на рака и Тропикът на козирога водят до обрат във видимия годишен път на Слънцето. Времето, през което се извършва тази промяна в пътя на Слънцето, се нарича зимно и лятно слънцестоене.

От казаното дотук става ясно, че от пролетното до есенното равноденствие в северното полукълбо Слънцето стои по-нависоко, отколкото в южното. Слънчевите лъчи в северното полукълбо стигат Земята под по-голям ъгъл и отдават повече енергия. Затова през този период в северното полукълбо е лято, а в южното е зима. В периода от есенното до пролетното равноденствие, естествено, е обратното.

При лятното слънцестоене граничната линия между деня и нощта е под ъгъл от 23,5 градуса спрямо оста на Земята. Тази линия не достига местата оттатък 66,5 градуса южна или северна ширина. Тези ширини носят друго име - северен и южен полярен кръг.

По време на лятното слънцестоене в северното полукълбо в териториите в ширините след 66,5 градуса е светло 24 часа, а в южното полукълба са 24 часа в сянка. При зимното слънцестоене положението е точно обратното.

Като изключим тези два дена, с всеки изминал ден ъгълът между линията, която разделя деня и нощта и оста на въртене става все по-малка от 23,5 градуса. Това означава, че територията, в която денят или нощта са 24-часови, е все по-малка.

Накрая, по време на пролетното и есенното равноденствие граничната линия между деня и нощта стига до полюсите. тогава продължителността на деня и на нощта е еднаква във всички точки на Земята.

В зоната между двата полярни кръга дните и нощите се сменят равномерно, но се променя тяхната продължителност. Тя зависи от географската ширина и от разположението на Земята и Слънцето, т.е. от датата.

Граничната линия между деня и нощта разполовява екватора, затова там продължителността на деня и на нощта винаги е 12 часа.

Небесната сфера

Ъгъл на падане на слънчевите лъчи

  • през пролетта
  • през лятото
  • през есента
  • през зимата
  • пролетно равноденствие - На този ден Слънцето е еднакво количество време под и над хоризонта, а дължината на нощта и деня е една и съща. Дата: 20 или 21 март.
  • лятно слънцестоене - На този ден Слънцето е най-дълго над хоризонта в северното полукълбо. Във видимия годишен път на Слънцето в този момент настъпва обрат: Слънцето "тръгва" на юг. Дата: 20, 21 или 22 юни.
  • есенно равноденствие - На този ден Слънцето е еднакво количество време над и под хоризонта, продължителността на деня и нощта е една и съща. Дата: 22 или 23 септември.
  • зимно слънцестоене - На този ден Слънцето е най-дълго време над хоризонта в южното полукълбо. Във видимия годишен път на Слънцето в този момент настъпва обрат: Слънцето "тръгва" на север. Дата: 21 или 22 декември.
  • смяна на сезоните

Видимият път на Слънцето над известните географски ширини на Земята

  • Северен полярен кръг - Известна географска ширина, която се намира на 66,5° северна ширина. На север от нея поне един ден годишно слънцето не изгрява и не залязва.
  • Тропик на Рака - Известна географска ширина, която се намира на 23,5° северна ширина. Най-северната точка, при която слънчевите лъчи падат под 90° (веднъж годишно по време на лятното слънцестоене, на 20, 21 или 22 юни).
  • Екватор - Началната географска ширина 0°.
  • Тропик на Козирога - Известна географска ширина, която се намира на 23,5° южна ширина. Най-южната точка, при която слънчевите лъчи падат под 90° (веднъж годишто по време на лятното слънцестоене, на 21 или 22 декември).
  • Южен полярен кръг - Известна географска ширина, която се намира на 66,5° южна ширина. На юг от нея поне един ден годишно слънцето не изгрява и не залязва.
  • С
  • Ю
  • И
  • З
  • Северно полукълбо
  • Южно полукълбо

Игра

Анимация

  • пролетно равноденствие
  • лятно слънцестоене
  • зимно слънцестоене
  • Северен полярен кръг
  • Южен полярен кръг
  • Тропик на Козирога
  • Екватор
  • Тропик на Рака
  • пролетно равноденствие

Дикторски текст

Небесните тела над нас, сред тях и Слънцето, създават впечатление, че се движат през цялото денонощие. Това явление се обяснява с факта, че Земята се върти около оста си в посока от запад към изток. Поради това за земния наблюдател Слънцето се движи в ибратна посока - от изток на запад. Видимо Слънцето описва кръгова орбита в небесната сфера, която сякаш се издига над нас като купол.

За да се ориентираме в небесната сфера трябва да имаме понятие за хоризонт. В разговорния език с тази дума означаваме линията, в която се срещат земята и небето, т.е. пресечната линия на земната повърхност с небесната сфера. Перпендикулярната, която се издига вертикално спрямо равнината, в която се намира наблюдателят от точката на неговото местоположение, пресича небесната сфера в зенита - т.е. точката, която се намира точно над главата на наблюдателя. Ако преместваме мястото на наблюдателя успоредно на оста на въртене на Земята, удължената линия ще пресече небесната сфера в северния и в южния полюс.

Равнината, в която Земята се върти около Слънцето, се нарича еклиптика. Оста на въртене на Земята и еклиптиката се намират под ъгъл от 66,5 градуса, в резултат на което през различните части на годината слънчевите лъчи падат перпендикулярно на Земата на различни места. Годишно те само два пъти са перпендикулярни на екватора.

В тези два дена Сълнцето равно време е разположено под и над хоризонта във всяка една точка на Земята, т.е. продължителността на деня и на нощта съвпадат. Това явление наричаме пролетно, съответно есенно равноденствие.

Два дена в годината, в края на юни и в края на декември, слънчевите лъчи падат отвесно на 23,5 градуса северна и южна ширина. През юни в северното полукълбо, а през декември - в южното Слънцето остава най-дълго време над хоризонта. Географските ширини, на които през тези два дена Слънцето е в зенита, се наричат Тропик на рака и Тропик на козирога.

След тези два дена лъчите на Слънцето падат перпендикулярно в ширините, по-ниски от 23,5 градуса. Тропикът на рака и Тропикът на козирога водят до обрат във видимия годишен път на Слънцето. Времето, през което се извършва тази промяна в пътя на Слънцето, се нарича зимно и лятно слънцестоене.

От казаното дотук става ясно, че от пролетното до есенното равноденствие в северното полукълбо Слънцето стои по-нависоко, отколкото в южното. Слънчевите лъчи в северното полукълбо стигат Земята под по-голям ъгъл и отдават повече енергия. Затова през този период в северното полукълбо е лято, а в южното е зима. В периода от есенното до пролетното равноденствие, естествено, е обратното.

При лятното слънцестоене граничната линия между деня и нощта е под ъгъл от 23,5 градуса спрямо оста на Земята. Тази линия не достига местата оттатък 66,5 градуса южна или северна ширина. Тези ширини носят друго име - северен и южен полярен кръг.

По време на лятното слънцестоене в северното полукълбо в териториите в ширините след 66,5 градуса е светло 24 часа, а в южното полукълба са 24 часа в сянка. При зимното слънцестоене положението е точно обратното.

Като изключим тези два дена, с всеки изминал ден ъгълът между линията, която разделя деня и нощта и оста на въртене става все по-малка от 23,5 градуса. Това означава, че територията, в която денят или нощта са 24-часови, е все по-малка.

Накрая, по време на пролетното и есенното равноденствие граничната линия между деня и нощта стига до полюсите. тогава продължителността на деня и на нощта е еднаква във всички точки на Земята.

В зоната между двата полярни кръга дните и нощите се сменят равномерно, но се променя тяхната продължителност. Тя зависи от географската ширина и от разположението на Земята и Слънцето, т.е. от датата.

Граничната линия между деня и нощта разполовява екватора, затова там продължителността на деня и на нощта винаги е 12 часа.

Свързани ресурси

Климатични пояси на Земята

На нашата планета се наблюдават географски пояси, климатични пояси и свързаните с тях...

Смяна на сезоните (средно ниво)

Поради наклона на земната ос слънчевите лъчи падат под различен ъгъл през годината.

Часови зони

Земята е разделена на 24 часови зони. Часът в една часова зона се нарича стандартно време.

Измерване на времето

Първите календари и уреди, измерващи времето, били използвани още от древните източни...

Вертикално климатично райониране

В планините климатът, почвата, животинският и растителният свят се променя с промяната на...

Инструменти за навигация от миналото

През вековете са изобретени много находчиви инструменти, които да помагат при...

Животът на ескимосите

Ескимосите, които живеят в северния полярен климатичен пояс, строят специфични жилища – иглу.

Слънчево затъмнение

Ако Слънцето, Луната и Земята се окажат на една линия, Луната частично или напълно може...

Географска координатна система

По две координати от градусната мрежа може да се определи географското положение на всяка...

Слънце

Диаметърът на Слънцето е около 109 пъти по-голям от този на Земята. Състои се в голямато...

Земя

Нашата планета Земя е твърдо тяло. Притежава атмосфера, която съдържа кислород. Покрита е...

Парников ефект

Човешката дейност увеличава парниковия ефект и води до глобално затопляне.

Планетите и техните размери

Около Слънцето обикалят вътрешни, подобни на Земята планети и външни газови планети гиганти.

Слънчева система, oрбити на планетите

Около Слънцето обикалят 8 планети, които описват строго определени мислени линии,...

Added to your cart.