Парников ефект

Парников ефект

Човешката дейност увеличава парниковия ефект и води до глобално затопляне.

География и икономика

Ключови думи

парников ефект, глобално затопляне, изменението на климата, опустиняването, увеличаване на морското равнище, абсорбцията на топлина, размисъл, входящ радиационен, излъчваната радиация, атмосферните газове, оранжерия, въглероден двуокис, метан, азот-оксид, водна пара, селското стопанство, промишленост, транспорт, човешката дейност, атмосфера, въздух, Земя, морско равнище, Слънце, облак, селище, отпадъци, ледник, общество, природа, география

Свързани ресурси

Сцени

Парник

По-голямата част от късовълновата слънчева радиация преминава безпрепятствено през атмосферата, поглъща се от повърхността и я затопля. Затоплената повърхност излъчва дълговълнова топлинна радиация, която се поглъща от атмосферата. Така значителна част от излъчената радиация се задържа в атмосферата - не от въздуха, а от водните изпарения и парниковите газове. Парниковият ефект се дължи на способността на атмосферата да задържа топлина.

Името на парниковия ефект идва от парниците, използвани в земеделието, където се случва подобен процес. В тези парници стъклените или пластмасови покрития задържат топлината.

Ако нямаше естествен парников ефект, средната температура на Земята би била с 35оС по-ниска от сегашната. Планетата би била покрита с лед, и средната температура би била -20оС. С увеличаването на количеството на парниковите газове в атмосферата, се увеличава средната температура на Земята.

По-голямата част от газовете, които причиняват парниковия ефект, се срещат в атмосферата: водна пара, въглероден диоксид, метан и азотни оксиди. През последните 100 години се появиха такива газове или се увеличи относителната им част, които не се срещат в природата в естествени условия. Те засилват парниковия ефект и в атмосферата се отделя все повече топлина.

В резултат на климатичните промени и глобалното затопляне полярният лед и глетчерите започват да се топят, а това води до покачване на морското равнище и застрашава крайморските градове. Увеличава се броят на бурите и ураганите, времето става все по-непредсказуемо, земята се превръща в пустиня, горските пожари са все по-чести и много животински видове са застрашени.

Със затоплянето на Земята, намаляват районите на вечна замръзналост и в атмосферата се отделя метан. Метанът е газ с голям парников ефект, т.е. ефективно задържа топлината. Метанът във вечно замръзналите райони се е складирал по време на последния ледников период. Освобождаващият се газ понякога предизвиква голямо налягане и взривява като кратер почвата над себе си. Метан се освобождава не само на сушата, а и в полярните морета. С попадането на метан в атмосфретата глобалното затопляне вероятно ще бъде ускорено.

Определения на термините:

Постъпваща радиация: Електромагнитната слънчева радиация, достигаща земната повърхност. Тя се превръща в топлинна енергия на повърхността и допринася зазатоплянето на почвата и въздуха (непряко).

Отражение: Електромагнитната слънчева радиация се отразява в междупланетното пространство от частици, съдържащи се в атмосферата, които са по-големи от дължината на вълната на радиацията. Тези частици могат да бъдат водни пари, лед или замърсявания.

Поглъщане на топлина: Малка част от постъпващата слънчева радиация се поглъща от елементите на атмосферата, и причинява леко затопляне. Озонът поглъща ултравиолетовата радиация, докато водните пари и въглеродният диоксид поглъщат инфрачервената радиация.

Излъчена радиация: Повърхността на земята, затоплена от постъпващата радиация пренася топлина във въздуха чрез дълговълнова топлина радиация.

Парникови газове: Газове, които имат важно значение за парниковия ефект: въглероден диоксид, метан, азотни оксиди, фреони и озона в тропосферата.

Атмосфера

По-голямата част от късовълновата слънчева радиация преминава безпрепятствено през атмосферата, поглъща се от повърхността и я затопля. Затоплената повърхност излъчва дълговълнова топлинна радиация, която се поглъща от атмосферата. Така значителна част от излъчената радиация се задържа в атмосферата - не от въздуха, а от водните изпарения и парниковите газове. Парниковият ефект се дължи на способността на атмосферата да задържа топлина.

Името на парниковия ефект идва от парниците, използвани в земеделието, където се случва подобен процес. В тези парници стъклените или пластмасови покрития задържат топлината.

Ако нямаше естествен парников ефект, средната температура на Земята би била с 35оС по-ниска от сегашната. Планетата би била покрита с лед, и средната температура би била -20оС. С увеличаването на количеството на парниковите газове в атмосферата, се увеличава средната температура на Земята.

По-голямата част от газовете, които причиняват парниковия ефект, се срещат в атмосферата: водна пара, въглероден диоксид, метан и азотни оксиди. През последните 100 години се появиха такива газове или се увеличи относителната им част, които не се срещат в природата в естествени условия. Те засилват парниковия ефект и в атмосферата се отделя все повече топлина.

В резултат на климатичните промени и глобалното затопляне полярният лед и глетчерите започват да се топят, а това води до покачване на морското равнище и застрашава крайморските градове. Увеличава се броят на бурите и ураганите, времето става все по-непредсказуемо, земята се превръща в пустиня, горските пожари са все по-чести и много животински видове са застрашени.

Със затоплянето на Земята, намаляват районите на вечна замръзналост и в атмосферата се отделя метан. Метанът е газ с голям парников ефект, т.е. ефективно задържа топлината. Метанът във вечно замръзналите райони се е складирал по време на последния ледников период. Освобождаващият се газ понякога предизвиква голямо налягане и взривява като кратер почвата над себе си. Метан се освобождава не само на сушата, а и в полярните морета. С попадането на метан в атмосфретата глобалното затопляне вероятно ще бъде ускорено.

Определения на термините:

Постъпваща радиация: Електромагнитната слънчева радиация, достигаща земната повърхност. Тя се превръща в топлинна енергия на повърхността и допринася зазатоплянето на почвата и въздуха (непряко).

Отражение: Електромагнитната слънчева радиация се отразява в междупланетното пространство от частици, съдържащи се в атмосферата, които са по-големи от дължината на вълната на радиацията. Тези частици могат да бъдат водни пари, лед или замърсявания.

Поглъщане на топлина: Малка част от постъпващата слънчева радиация се поглъща от елементите на атмосферата, и причинява леко затопляне. Озонът поглъща ултравиолетовата радиация, докато водните пари и въглеродният диоксид поглъщат инфрачервената радиация.

Излъчена радиация: Повърхността на земята, затоплена от постъпващата радиация пренася топлина във въздуха чрез дълговълнова топлина радиация.

Парникови газове: Газове, които имат важно значение за парниковия ефект: въглероден диоксид, метан, азотни оксиди, фреони и озона в тропосферата.

Естествен парников ефект

По-голямата част от късовълновата слънчева радиация преминава безпрепятствено през атмосферата, поглъща се от повърхността и я затопля. Затоплената повърхност излъчва дълговълнова топлинна радиация, която се поглъща от атмосферата. Така значителна част от излъчената радиация се задържа в атмосферата - не от въздуха, а от водните изпарения и парниковите газове. Парниковият ефект се дължи на способността на атмосферата да задържа топлина.

Името на парниковия ефект идва от парниците, използвани в земеделието, където се случва подобен процес. В тези парници стъклените или пластмасови покрития задържат топлината.

Ако нямаше естествен парников ефект, средната температура на Земята би била с 35оС по-ниска от сегашната. Планетата би била покрита с лед, и средната температура би била -20оС. С увеличаването на количеството на парниковите газове в атмосферата, се увеличава средната температура на Земята.

По-голямата част от газовете, които причиняват парниковия ефект, се срещат в атмосферата: водна пара, въглероден диоксид, метан и азотни оксиди. През последните 100 години се появиха такива газове или се увеличи относителната им част, които не се срещат в природата в естествени условия. Те засилват парниковия ефект и в атмосферата се отделя все повече топлина.

В резултат на климатичните промени и глобалното затопляне полярният лед и глетчерите започват да се топят, а това води до покачване на морското равнище и застрашава крайморските градове. Увеличава се броят на бурите и ураганите, времето става все по-непредсказуемо, земята се превръща в пустиня, горските пожари са все по-чести и много животински видове са застрашени.

Със затоплянето на Земята, намаляват районите на вечна замръзналост и в атмосферата се отделя метан. Метанът е газ с голям парников ефект, т.е. ефективно задържа топлината. Метанът във вечно замръзналите райони се е складирал по време на последния ледников период. Освобождаващият се газ понякога предизвиква голямо налягане и взривява като кратер почвата над себе си. Метан се освобождава не само на сушата, а и в полярните морета. С попадането на метан в атмосфретата глобалното затопляне вероятно ще бъде ускорено.

Определения на термините:

Постъпваща радиация: Електромагнитната слънчева радиация, достигаща земната повърхност. Тя се превръща в топлинна енергия на повърхността и допринася зазатоплянето на почвата и въздуха (непряко).

Отражение: Електромагнитната слънчева радиация се отразява в междупланетното пространство от частици, съдържащи се в атмосферата, които са по-големи от дължината на вълната на радиацията. Тези частици могат да бъдат водни пари, лед или замърсявания.

Поглъщане на топлина: Малка част от постъпващата слънчева радиация се поглъща от елементите на атмосферата, и причинява леко затопляне. Озонът поглъща ултравиолетовата радиация, докато водните пари и въглеродният диоксид поглъщат инфрачервената радиация.

Излъчена радиация: Повърхността на земята, затоплена от постъпващата радиация пренася топлина във въздуха чрез дълговълнова топлина радиация.

Парникови газове: Газове, които имат важно значение за парниковия ефект: въглероден диоксид, метан, азотни оксиди, фреони и озона в тропосферата.

Увеличаване на парниковия ефект

По-голямата част от късовълновата слънчева радиация преминава безпрепятствено през атмосферата, поглъща се от повърхността и я затопля. Затоплената повърхност излъчва дълговълнова топлинна радиация, която се поглъща от атмосферата. Така значителна част от излъчената радиация се задържа в атмосферата - не от въздуха, а от водните изпарения и парниковите газове. Парниковият ефект се дължи на способността на атмосферата да задържа топлина.

Името на парниковия ефект идва от парниците, използвани в земеделието, където се случва подобен процес. В тези парници стъклените или пластмасови покрития задържат топлината.

Ако нямаше естествен парников ефект, средната температура на Земята би била с 35оС по-ниска от сегашната. Планетата би била покрита с лед, и средната температура би била -20оС. С увеличаването на количеството на парниковите газове в атмосферата, се увеличава средната температура на Земята.

По-голямата част от газовете, които причиняват парниковия ефект, се срещат в атмосферата: водна пара, въглероден диоксид, метан и азотни оксиди. През последните 100 години се появиха такива газове или се увеличи относителната им част, които не се срещат в природата в естествени условия. Те засилват парниковия ефект и в атмосферата се отделя все повече топлина.

В резултат на климатичните промени и глобалното затопляне полярният лед и глетчерите започват да се топят, а това води до покачване на морското равнище и застрашава крайморските градове. Увеличава се броят на бурите и ураганите, времето става все по-непредсказуемо, земята се превръща в пустиня, горските пожари са все по-чести и много животински видове са застрашени.

Със затоплянето на Земята, намаляват районите на вечна замръзналост и в атмосферата се отделя метан. Метанът е газ с голям парников ефект, т.е. ефективно задържа топлината. Метанът във вечно замръзналите райони се е складирал по време на последния ледников период. Освобождаващият се газ понякога предизвиква голямо налягане и взривява като кратер почвата над себе си. Метан се освобождава не само на сушата, а и в полярните морета. С попадането на метан в атмосфретата глобалното затопляне вероятно ще бъде ускорено.

Определения на термините:

Постъпваща радиация: Електромагнитната слънчева радиация, достигаща земната повърхност. Тя се превръща в топлинна енергия на повърхността и допринася зазатоплянето на почвата и въздуха (непряко).

Отражение: Електромагнитната слънчева радиация се отразява в междупланетното пространство от частици, съдържащи се в атмосферата, които са по-големи от дължината на вълната на радиацията. Тези частици могат да бъдат водни пари, лед или замърсявания.

Поглъщане на топлина: Малка част от постъпващата слънчева радиация се поглъща от елементите на атмосферата, и причинява леко затопляне. Озонът поглъща ултравиолетовата радиация, докато водните пари и въглеродният диоксид поглъщат инфрачервената радиация.

Излъчена радиация: Повърхността на земята, затоплена от постъпващата радиация пренася топлина във въздуха чрез дълговълнова топлина радиация.

Парникови газове: Газове, които имат важно значение за парниковия ефект: въглероден диоксид, метан, азотни оксиди, фреони и озона в тропосферата.

Размразяване на ледената покривка

По-голямата част от късовълновата слънчева радиация преминава безпрепятствено през атмосферата, поглъща се от повърхността и я затопля. Затоплената повърхност излъчва дълговълнова топлинна радиация, която се поглъща от атмосферата. Така значителна част от излъчената радиация се задържа в атмосферата - не от въздуха, а от водните изпарения и парниковите газове. Парниковият ефект се дължи на способността на атмосферата да задържа топлина.

Името на парниковия ефект идва от парниците, използвани в земеделието, където се случва подобен процес. В тези парници стъклените или пластмасови покрития задържат топлината.

Ако нямаше естествен парников ефект, средната температура на Земята би била с 35оС по-ниска от сегашната. Планетата би била покрита с лед, и средната температура би била -20оС. С увеличаването на количеството на парниковите газове в атмосферата, се увеличава средната температура на Земята.

По-голямата част от газовете, които причиняват парниковия ефект, се срещат в атмосферата: водна пара, въглероден диоксид, метан и азотни оксиди. През последните 100 години се появиха такива газове или се увеличи относителната им част, които не се срещат в природата в естествени условия. Те засилват парниковия ефект и в атмосферата се отделя все повече топлина.

В резултат на климатичните промени и глобалното затопляне полярният лед и глетчерите започват да се топят, а това води до покачване на морското равнище и застрашава крайморските градове. Увеличава се броят на бурите и ураганите, времето става все по-непредсказуемо, земята се превръща в пустиня, горските пожари са все по-чести и много животински видове са застрашени.

Със затоплянето на Земята, намаляват районите на вечна замръзналост и в атмосферата се отделя метан. Метанът е газ с голям парников ефект, т.е. ефективно задържа топлината. Метанът във вечно замръзналите райони се е складирал по време на последния ледников период. Освобождаващият се газ понякога предизвиква голямо налягане и взривява като кратер почвата над себе си. Метан се освобождава не само на сушата, а и в полярните морета. С попадането на метан в атмосфретата глобалното затопляне вероятно ще бъде ускорено.

Определения на термините:

Постъпваща радиация: Електромагнитната слънчева радиация, достигаща земната повърхност. Тя се превръща в топлинна енергия на повърхността и допринася зазатоплянето на почвата и въздуха (непряко).

Отражение: Електромагнитната слънчева радиация се отразява в междупланетното пространство от частици, съдържащи се в атмосферата, които са по-големи от дължината на вълната на радиацията. Тези частици могат да бъдат водни пари, лед или замърсявания.

Поглъщане на топлина: Малка част от постъпващата слънчева радиация се поглъща от елементите на атмосферата, и причинява леко затопляне. Озонът поглъща ултравиолетовата радиация, докато водните пари и въглеродният диоксид поглъщат инфрачервената радиация.

Излъчена радиация: Повърхността на земята, затоплена от постъпващата радиация пренася топлина във въздуха чрез дълговълнова топлина радиация.

Парникови газове: Газове, които имат важно значение за парниковия ефект: въглероден диоксид, метан, азотни оксиди, фреони и озона в тропосферата.

Дикторски текст

До Земята достига късовълнова, високоенергийна радиация от Слънцето. Малка част от тази електромагнитна радиация се отразява обратно в космоса, а по-голямата част преминава през атмосферата и достига земната повърхност.

При достигането на земната повърхност, част от слънчевата светлина се отразява, а останалата се поглъща от повърхността. Така Земята се затопля и отделя топлина обратно в атмосферата. Тази нискоенергийна топлинна радиация се състои от лъчи с голяма дължина на вълната, и затопля въздуха. Парниковите газове задържат топлината, отделена от земната повърхност, така че слънчевата светлина първо се поглъща, а после се излъчва обратно.

Този процес е подобен на процесите, които се случват в парниците, където стъклените повърхности имат функцията на парниковите газове. Слънчевата светлина преминава през стъклото, поглъща се от земята и се връща обратно под формата на топлина. Тази топлина се задържа в парника, което причинява значително повишаване на температурата. Ако на Земята нямаше естествен парников ефект, средната температура щеше да бъде с 35оС по-ниска от сегашната.

Повечето от газовете, причиняващи парников ефект, като водните пари, въглеродния диоксид, метана и азотния оксид, се намират естествено в атмосферата. През последните 100 години, обаче, тяхното процентно съдържание се увеличава. В атмосферата се появяват и газове, чието наличие в атмосферата не е естествено- Всичко това усилва парниковия ефект, което причинява задържане на повече топлина от атмосферата.

При горенето на нефт, газ и въглища се произвежда голямо количество въглероден диоксид. Електроцентралите, промишлеността и транспорта допринасят за образуването на въглероден диоксид. Обезлесяването също е важен фактор за повишаване на концентрацията му, защото растенията поглъщат въглеродния диоксид.

Газовете, които не са естествени, се произвеждат основно при промишлени процеси, под формата на разтворители, обезмаслители, пенообразуващи вещества. Метан се образува при гнилостните процеси, които протичат при селскостопанските дейности като отглеждането на ориз и животновъдството. Сметищата и отпадните води също имат роля при образуването на метан. Азотен оксид се образува при разграждането на азотсъдържащи вещества, като торовете.

Някои учени оспорват идеята, че настоящите климатични промени и глобалното затопляна са тясно свързани със значителното повишаване на концентрацията на парникови газове. Според тях това е естествен процес.

В резултат на климатичните промени и глобалното затопляне полярните ледове са започнали да се топят, което причинява повишаване на морското равнище. Това представлява заплаха за много крайбрежни градове. Броят на бурите и ураганите се увеличава, времето става непредсказуемо, все повече територии се превръщат в пустини, горските пожари зачестяват и много животински видове са застрашени.

Свързани ресурси

Кръговрат на кислорода в природата

Кръговратът на кислорода в природата описва движението на...

Ел Ниньо

Явлението Ел Ниньо влияе върху климата почти навсякъде на Земята.

Подземни води

Под земната повърхност има грунтови води, артезиански води или...

Образуване на облаци, валежи, видове облаци

Водата се изпарява, превръща се в разнообразни по форма облаци, а...

Белите дробове на планетата Тропическите дъждовни гори

Трябва да опазим тропическите дъждовни гори заради, които...

Озонов слой

Озоновият слой филтрира опасната ултравиолетова слънчева радиация....

Крайморски бриз

Бризът се образува поради неравномерното нагряване от Слънцето на...

Понятия на физическата геогпрафия

Анимацията ни запознава с формите на повърхнината, надземните води...

Added to your cart.