Мисията на Касини-Хюйгенс (1997-2017)

Мисията на Касини-Хюйгенс (1997-2017)

В продължение на близо 20 години космическата станция „Касини“ изследва планетата Сатурн и нейните спътници.

География и икономика

Ключови думи

Сатурн, изследователска ракета, Касини, пръстени на Сатурн, Слънчева система, Хюйгенс, космически изследв., планета, газов гигант, външната планета, Мимас, Енцелад, Тетида, Диона, Рея, Титан, Япет, Луна, астрономия, география, гравитация

Свързани ресурси

Сцени

Слънчева система

  • Слънце
  • Меркурий
  • Венера
  • Земя
  • Марс
  • Юпитер
  • Сатурн
  • Уран
  • Нептун

Слънцето е една от 200 милиардата звезди, които съставят Млечния път и се намира в ръкава Орион на спираловидната ни галактика. Слънцето и цялата Слънчева система се намират на 27 000-28 000 светлинни години от центъра на Галактиката, чийто радиус е около 50 000 светлинни години, и прави пълната си обиколка за близо 240 милиона години. Околната среда на Слънчевата система е доста рядка, най-близките звезди - двойната система от Проксима Кентавър и Алфа Кентавър са на около 4,2-4,4 светлинни години, а в диаметър от 10 светлинни години се намират общо 11 звезди.

Под Слънчева система разбираме Слънцето и кръжащите около него малки и големи тела. Слънчевата система, това е ареалът, в който доминира гравитационната сила на Слънцето. Представлява сфера с радиус около 2 светлинни години, в периферията на която гравитацията на Слънцето е равна на привличането на съседните звезди. Слънчевата система е изпълнена от слънчев вятър, непрекъснат поток от заредени частици, който се изхвърля от Слънцето.

Към Слънчевата система спадат следните небесни тела: Слънце, планети, спътници на планетите, астероиди и комети, метеорити и междупланетна материя (космически прах и газ). Около Слънцето кръжат осем планети, шест от тях имат спътници. Изключение правят Меркурий и Венера.

По разстоянието, на което се намират, от Слънцето планетите са: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Планетите се делят на две, рязко разграничаващи се групи: 4 (вътрешни) земеподобни планети, които са най-близо до Слънцето, и 4 газови гиганти(външни) планети от типа на Юпитер. Земеподобните планети са по-малки, изградени са от твърда материя (скали и метали), въртят се по-бавно, атмосферата им е по-тънка и магнитното им поле е по-слабо.

Всички планети кръжат около Слънцето в приблизително една и съща равнина и посока, те се движат обратно на часовниковата стрелка - гледано от северния полюс на Земята. С изключение на Венера и Уран въртенето им около оста също е обратно на часовниковата стрелка. В същата посока се върти и Слънцето.

Слънчевата гравитация задържа планетите в тяхната елипсовидна орбита. Масата на слънцето е 750 пъти по-голяма от общата маса на планетите. Гравитационни сили действат и между планетите, които оказват влияние върху тяхното движение.

В Слънчевата система, освен планети, има милиарди по-малки небесни тела. Навсякъде се срещат астероиди, някои от тях пресичат орбитата на Земята. По-голямата част от астероидите са локализирани в два пояса. Вътрешният астероиден пояс се намира между Марс и Юпитер и съдържа близо 1 милион астероида с размери над 1 км. Външният астероиден пояс, наречен пояс на Кайпер, се намира отвъд орбитата на Нептун. В него досега са открити няколко хиляди ледени астероиди, подобни на Плутон.

От 2006 г. Плутон официално не се смята за планета. Плутон и някои от по-големите астероиди, се отнасят към така наречените джуджета. Орбитите на повечето комети се различават от тези на другите небесни тела: те се движат в орбити с формата на много разтегната елипса и в различна от планетите равнина. Замръзналото, ледено ядро на кометата с диаметър 5-20 км, се разтопява в газ, когато се приближава до Слънцето, и се образува рядко срещаната, но зрелищна опашка. Под въздействието на слънчевия вятър опашката сочи в противоположна на Слънцето посока. В периферията на Слънчевата система, на около 0,5-2 светлинни години разстояние, в т.нар. Облак на Оорт, кръжат милиарди ядра на комети.

От 1995 г. около стотици звезди са открити планети или система от планети (т.нар. екзопланети). В много от тези системи газови гиганти кръжат близо до звездата; те са доста различни от нашата Слънчева система.

Орбита на Сатурн

  • Сатурн
  • Слънце
  • средно разстояние до Слънцето: 1 433 530 000 км
  • орбитален период: 29,46 години
  • орбита на Сатурн

Сатурн е втората по големина планета в Слънчевата система, една от най-интересните външни планети. Тя е газов гигант от юпитеров тип. Сатурн е силно сплесната в резултат на бързото въртене и течното състояние на планетата. В цялата Слънчева система тя е планетата е с най-ниска плътност, единствената, чиято плътност е по-малка от тази на водата. (0,69 г/см³).

Данни:

Диаметър: 120 536 км (9,45 пъти Земята)

Маса: 5,6846×10²⁶ kg (95,2 пъти Земята)

Средна плътност: 0,69 г/см³

Гравитация на повърхността: 1 065 г

Температура на повърхността: -180 °C

Брой спътници: 62

Ротационен период: 10 ч. 48 мин.

Изкривяване на оста: 26,7°

Средно разстояние от Слънцето:
1,433,530,000 км = 9,58 AU = 79,7 светлинни минути

Орбитален ексцентрицитет: 0,054

Орбитален период: 29,46 години

Сатурн

  • ос на въртене на Сатурн
  • Перпендикуляр към орбиталната равнина
  • орбитална равнина на Сатурн
  • орбита на Сатурн
  • екватор на Сатурн
  • 26,7°
  • пръстени на Сатурн

Сатурн е шестата по ред планета от Слънцето и втората по големина в Слънчевата система. Носи името на един от най-древните римски богове. Сатурн е бог на земеделието, на семената, символ на неумолимото време. Съответства на титана Кронос от гръцката митология.

Сатурн е най-отдалечената планета, която се вижда с просто око. Овалната й форма за пръв път е наблюдавана от Галилео Галилей с примитивен телескоп, който не позволява да забележи, че тя се дължи на пръстените.

През 1675 г. Джовани Доменико Касини установява, че пръстенът на Сатурн всъщност се състои от няколко тънки пръстена и празнината между тях; най-голямата празнина носи неговото име.

Сатурн е бил посетен най-напред от Пионер 11 през септември 1979 г. През ноември 1980 г. космическата сонда Вояджър 1 навлиза в системата на Сатурн. Оттам изпраща първите снимки с голяма резолюция за планетата и спътниците й. За пръв път човекът се запознава с особеностите на повърхността на спътниците. Само година по-късно Вояджър 2 продължава изследването на Сатурн. На 1 юли 2004 г. е изстреляна космическата сонда Касини, която застава на орбита около Сатурн и снабдява човечеството с огромно количество информация за планетата и нейните спътници. В началото на 2005 г. от Касини се отделя сондата Хюйгенс и каца на спътника Титан, където открива метанови и етанови езера.

Сатурн е втората по големина планета в Слънчевата система, една от най-интересните външни планети. Тя е газов гигант от юпитеров тип. Сатурн е силно сплесната в резултат на бързото въртене и течното състояние на планетата. В цялата Слънчева система тя е планетата е с най-ниска плътност, единствената, чиято плътност е по-малка от тази на водата. (0,69 г/см³).

Вътрешната структура на Сатурн прилича много на тази на Юпитер. В центъра се намира скално ядро, над него има слой от течен метален водород, а отвън е покрита слой от молекулярен водород. Атмосферата се състои главно от водород, който се движи с голяма скорост в облачни пояси. Ветровете на Сатурн са с най-голяма скорост в Слънчевата система, по данни на Вояджър достигат 400м/с.

Атмосферата на Сатурн е подобна на Юпитер, състои се от пояси, които обаче са по-бледи и много по-широки в близост до екватора. Средната температура на планетата е -180°C. Вътрешната температура на Сатурн при ядрото достига 12 000 K. Планетата излъчва обратно в космическото пространство повече енергия, отколкото получава от Слънцето, причината за това още не е изяснена.

Сатурн има силно магнитно поле, оста на магнитото поле съвпада с оста на въртене. На снимките на космическия телескоп Хъбъл понякога се вижда полярна светлина.

Спътници на Сатурн

  • Мимас - - средно разстояние от Сатурн: 185 600 км - диаметър: 397 км
  • Енцелад - - средно разстояние от Сатурн: 238 100 км - диаметър: 504 км
  • Тетида - - средно разстояние от Сатурн: 294 600 км - диаметър: 1060 км
  • Диона - - средно разстояние от Сатурн: 377 400 км - диаметър: 1122 км
  • Рея - - средно разстояние от Сатурн: 527 100 км - диаметър: 1528 км
  • Титан - - средно разстояние от Сатурн: 1 221 900 км - диаметър: 5150 км
  • Япет - - средно разстояние от Сатурн: 3 560 800 км - диаметър: 1470 км

Сатурн е известен най-вече със своите пръстени, които са едно от най-зрелищните явления в Слънчевата система. Пръстените могат да бъдат наблюдаване с малък телескоп. Състоят се от скали и ледени късове с размери, които варират от прашинка до лек автомобил. Зрелищността на пръстените се дължи на огромната отразителна способност на леда. В празнините между стотиците пръстени кръжат десетки спътници, гравитационното им въздействие задържа пръстените, които са наблизо, затова ги наричат спътници пастири.

Известни са 62 спътника на Сатурн. Само седем от тях са достатъчно големи, за да добие сферична форма (сферичната форма се образува само над определени размери и маса в резултат на гравитацията и вътрешната температура).

Единственият голям спътник е Титан, открит през 1655 г. Орбиталния му период е 16 дена. Спътниците съдържат голямо количество воден лед.

На близкия до Сатурн спътник Енцелад са открити изригвания от водна пара, т.нар. ледени вулкани (криовулкани). Голяма част от спътниците е с диаметър 4-8 км.

Касини

  • Маса: 5700 кг
  • Височина: 6,7 метра
  • Ширина: 4 метра
  • RTG модул - Радиоизотопен термоелектрически генератор - осигурява мощност на сондата. Преобразува топлината от естествения разпад на радиоактивни изотопи в електрически ток.
  • магнитометър - Измерва силата и посоката на магнитното поле около Сатурн.
  • двигател
  • Спускаем модул Хюйгенс - Космическата сонда каца на Титан, спътник на Сатурн.
  • радиоантена
  • CAPS - Плазмен спектрометър Касини - изследва йоносферата на Сатурн. Измерва енергията и електрическия заряд на електроните и протоните.
  • CDA - Cosmic Dust Analyzer - измерва размера и скоростта на праховите частици около Сатурн.
  • CIRS - Composite Infrared Spectrometer - измерва количеството на инфрачервената светлина, въз основа на която се правят изводи за състава и температурата.
  • ISS - Imaging Science Subsystem - заснема с две камери изображения на нормална, инфрачервена и ултравиолетова светлина.
  • INMS - Ion and Neutral Mass Spectrometer - изследва позитивните йони и неутралните частици.
  • RPWS - Radio and Plasma Wave Science - измерва радиосигнали от Сатурн.
  • RSS - Radio Science Subsystem - с помощта на наземни радиоантени следи промяната на радиосигналите на космическата сонда при преминаване през различни обекти.
  • UVIS - Ultraviolet Imaging Spectrograph - създава изображения в обхвата на ултравиолетовия спектър, за да тества облачната и пръстеновата структура на Сатурн.
  • VIMS - Visible and Infrared Mapping Spectrometer - измерва отразена или излъчена радиация от атмосферата, пръстените и други повърхности във видимия и инфрачервения спектър.
  • MIMI - Magnetospheric Imaging Instrument - открива частици, уловени от магнитното поле на Сатурн.

Изпращането на сондата Касини-Хюйгенс е резултат на многостранно сътрудничество. Космическата програма се осъществява под ръководството на НАСА (Американската космическа агенция), ЕКА (Европейската космическа агенция) и ИКА (Италианската косическа агенция). В нея вземат участие 27 държави.

Космическата сонда е наречена на името на френския астроном от италиански произход Джовани Доменико Касини. С неговото име се свързва - наред с много други неща - откритието на четири от спътниците на Сатурн. Вторият елемент на космическата сонда, спускаемият модул, носи името на откривателя на Титан, холандския астроном Кристиян Хюйгенс.

Касини-Хйюгенс е едно от най-големите и сложни устройства в историята на космическите изследвания и успешно изстреляните сонди. С размери: височина - 6,7 м, ширина - 4 м и маса 5 700 кг.

Сондата и спускателният модул са приспособени за осъществяването на 27 различни научни изследвания. Ето защо те съдържат множество специални уреди.

На Касини са разположени 12, а на Хюйгенс - 6 научни уреда, повечето от тях мултифункционални. В разработката на тези необикновени измервателни съоръжения вземат участие голям брой изследователски групи. Три антени обслужват комуникацията на устройството. 1630-те електронни елемента на Касини са свързани с 22 000 жични връзки и около 14 км кабели. Енергията за Касини се осигурява от три радиоизотопни термоелектрични генератора (РТГ), които преработват топлината на радиоактивните изотопи в електрически ток. За "гориво" са осигурени 32 кг плутоний. Сатурн се намира доста далече от Слънцето, затова сондата не може да се захранва със слънчева енергия.

Термалната покривка на Касини придава на сондата необикновен вид. Фино ушит и много здрав супер лек плат пази сондата от екстремните топлинни въздействия и от ударите на микрометеориди, които могат да повредят повърхността.

По този начин уредите могат да поддържат постоянна температура. (На непокритите части космическата температура достига от -220 до +250 градуса по Целзий.)

Пътят на сондата

  • Венера
  • Земя
  • Марс
  • Юпитер
  • Сатурн
  • Изстрелян: 15 октомври 1997 г.
  • Гравитационно изкривяване при Венера: 26 април 1998 г., 24 юни 1999 г.
  • Гравитационно изкривяване при Земята: 18 август 1999 г.
  • Гравитационно изкривяване при Юпитер: 30 декември 2000 г.
  • Пристигане близо до Сатурн: 1 юли 2004 г.
  • Космическа сонда Касини

Касини-Хюйгенс е изстреляна за дългия си път на 15 октомври 1997 г. от ракетната база на американските военно-въздушни сили в Кейп Канаверъл. Огромната по размери сонда е изстреляна в космоса от ракетата Титан IVB/Кентавър. С четири гравитационни маневри (flyby) Касини е доближен до Сатурн.

По време на тези помощни гравитационни маневри се използва гравитационното поле на някое небесно тяло за промяна на траекторията и скоростта на космическото устройство. Така с по-малко енергия сондата за кратко време достига до отдалечените точки на Слънчевата система. Първите две гравитационни маневри на Касини са осъществени с помощта на Венера, третата - на Земята и Луната, а четвъртата - на Юпитер.

Интересното е, че две години след тръгването си на път сондата се намира почти толкова близо до Земята, както наскоро след изстрелването. По време на маневрата Земя-Луна сондата се намипа само на 1100 км от нашата планета. Помощните гравитационни маневри ускоряват движението на космическия уред с 5-7 км/с.

През юни 2004 г. (7 години след изстрелването си) сондата достига в близост до Сатурн, а през следващия месец застава на орбита около планетата.

Хюйгенс на Титан

  • Повърхността на Титан - Температура на повърхността е -180 °C; Титан се състои от 50-50% скали и воден лед. Има дебел слой атмосфера, богата на азот, от метановите и етанови облаци вали дъжд, образуващ реки, които се стичат в езера около полюсите.

Създаденият от ЕКА спускателен модул Хюйгенс е изключителен и много важен елемент на експедицията. Устройството има форма на диск с диаметър 2,7 м и маса 318 кг. Този необикновен щит е необходим, за да пази уредите, които се намират вътре в него, от топлинното въздействие при преминаването през атмосферата на Титан.

На 25 декември 2004 г. Хюйгенс се отделя от сондата, на която до този момент се е движил. За три седмици стига до Титан. Спуска се в атмосферата на спътника в продължение на 2 часа и 27 минути и каца на най-големия спътник на Сатурн на 14 януари 2005 г. Скоростта на приземяването освен със щита е забавена и от три парашута. Две от най-важните задачи на шестте уреда на кацналото устройство е да изследват атмосферата и повърхността на Титан.

Събраните данни предава на Касини, а оттам те стигат на Земята. За съжаление Хйюгенс успява да предаде едва 350 снимки, тъй като поради софтуерна грешка единият предавател спира да работи. Независимо от това информацията е неоценима.

Хюйгенс работи 72 минути на повърхността на спътника. Това е първото (и единствено досега) кацане на Външната Слънчева система. С Хйюгенс е свързано и най-отдалеченото от Земята приземяване на небесно тяло.

Титан

Резултати

  • Шестоъгълна атмосферна формация в северния полюс на Сатурн
  • Инфрачервена снимка от повърхността на Титан
  • Спътникът Диона
  • Гейзери на спътника Енцелад
  • Пръстенова система
  • Един от най-малките спътници на Сатурн - Пан, в падината Енке
  • Пръстеновата система, гледана отстрани със спътниците Мимас, Тетида и Янус
  • Сянката на пръстеновата система и на спътника Тетида върху горната част на атмосферата на Сатурн
  • Спътникът Тетида с гигантския кратер Одисей
  • Спътникът Рея пред Тетида

Мисията Касини-Хюйгенс си поставя редица от научни цели. Във фокуса на този широк спектър, естествено, стои изследването Сатурн, както и на неговите пръстени и спътници. Грандиозното начинание е единствено по рода си в историята на космическите изследвания във всяко едно отношение.

Първоначалната мисия завършва през 2008 г., 11 години след изстрелването на сондата. За да бъдат събрани обаче и други ценни сведения, най-напред мисията е удължена с две години (Cassini Equinox Mission), а след това през 2010 г. с нови седем години (Cassini Solstice Mission). През април 2017 г. започва "Големият финал" (Grand Finale) - сондата е насочена към атмосферата на Сатурн, където на 15 септември 2017 г. е унищожена.

Космическата сонда на тази програма на стойност 3,26 милиарда долара пребивава в космоса в продължение на близо 20 години. През това време тя преминава 7,9 милиарда километра, прави 453 048 снимки и събира 635 гигабайта информация.

Практически е невъзможно да се изброят научните резултати от мисията Касини-Хюйгенс. По-важните от тях, без претенция за изчерпателност:

- откриване на нови пръстени около Сатурн;

- проучване на структурата на пръстените и на процесите, които протичат в тях;

- откриване на нови спътници на Сатурн;

- подробно изследване на спътниците;

- наблюдения върху водата от гейзерите на повърхността на спътника Енцелад;

- изследване на спътника Титан, който има подобна на Земята повърхност и време;

- изследване на атмосферата на Титан;

- наблюдение на еволюцията на сатурновите бури;

- картографиране на хегзагона, шестоъгълна атмосферна форма на северния полюс на Сатурн;

- изследване на ледените спътници;

- разгадаване на "двойния цвят" на спътника Япет;

- откриване на метанови и етанови езера на повърхността на Титан;

- картографиране на магнетосферата на Сатурн;

По време на 20-годишната експедиция са написани близо 4000 научни изследвания. Неоспоримо е, че анализът на натрупаните данни ще доведе до нови изводи, до възникването на нови въпроси, на нови хипотези и през следващите години ще се появят нови публикации. Сондата Касини-Хюйгенс е една несъмнено успешна мисия, която разкрива нови хоризонти за човечеството в опознаването на Слънчевата система и на нашата планета. Тази мисия е пионерска и по отношение на изследването на възможностите за живот извън Земята.

Анимация

  • Слънце
  • Меркурий
  • Венера
  • Земя
  • Марс
  • Юпитер
  • Сатурн
  • Уран
  • Нептун
  • ос на въртене на Сатурн
  • Перпендикуляр към орбиталната равнина
  • орбитална равнина на Сатурн
  • орбита на Сатурн
  • екватор на Сатурн
  • 26,7°
  • пръстени на Сатурн
  • RTG модул - Радиоизотопен термоелектрически генератор - осигурява мощност на сондата. Преобразува топлината от естествения разпад на радиоактивни изотопи в електрически ток.
  • магнитометър - Измерва силата и посоката на магнитното поле около Сатурн.
  • двигател
  • Спускаем модул Хюйгенс - Космическата сонда каца на Титан, спътник на Сатурн.
  • радиоантена
  • CAPS - Плазмен спектрометър Касини - изследва йоносферата на Сатурн. Измерва енергията и електрическия заряд на електроните и протоните.
  • CDA - Cosmic Dust Analyzer - измерва размера и скоростта на праховите частици около Сатурн.
  • CIRS - Composite Infrared Spectrometer - измерва количеството на инфрачервената светлина, въз основа на която се правят изводи за състава и температурата.
  • ISS - Imaging Science Subsystem - заснема с две камери изображения на нормална, инфрачервена и ултравиолетова светлина.
  • INMS - Ion and Neutral Mass Spectrometer - изследва позитивните йони и неутралните частици.
  • RPWS - Radio and Plasma Wave Science - измерва радиосигнали от Сатурн.
  • RSS - Radio Science Subsystem - с помощта на наземни радиоантени следи промяната на радиосигналите на космическата сонда при преминаване през различни обекти.
  • UVIS - Ultraviolet Imaging Spectrograph - създава изображения в обхвата на ултравиолетовия спектър, за да тества облачната и пръстеновата структура на Сатурн.
  • VIMS - Visible and Infrared Mapping Spectrometer - измерва отразена или излъчена радиация от атмосферата, пръстените и други повърхности във видимия и инфрачервения спектър.
  • MIMI - Magnetospheric Imaging Instrument - открива частици, уловени от магнитното поле на Сатурн.
  • Изстрелян: 15 октомври 1997 г.
  • Гравитационно изкривяване при Венера: 26 април 1998 г., 24 юни 1999 г.
  • Гравитационно изкривяване при Земята: 18 август 1999 г.
  • Гравитационно изкривяване при Юпитер: 30 декември 2000 г.
  • Пристигане близо до Сатурн: 1 юли 2004 г.
  • Космическа сонда Касини
  • Спускаем модул Хюйгенс - Сондата е отделена от космическата станция Касини на 25 декември 2004 г. и каца на повърхността на Титан след триседмично пътуване на 14 януари 2005 г.
  • Титан - Най-големият спътник на Сатурн - диаметър: 5150 км Орбитален период: 16 дена.
  • Повърхността на Титан - Температура на повърхността е -180 °C; Титан се състои от 50-50% скали и воден лед. Има дебел слой атмосфера, богата на азот, от метановите и етанови облаци вали дъжд, образуващ реки, които се стичат в езера около полюсите.
  • Шестоъгълна атмосферна формация в северния полюс на Сатурн
  • Инфрачервена снимка от повърхността на Титан
  • Спътникът Диона
  • Гейзери на спътника Енцелад
  • Пръстенова система
  • Един от най-малките спътници на Сатурн - Пан, в падината Енке
  • Пръстеновата система, гледана отстрани със спътниците Мимас, Тетида и Янус
  • Сянката на пръстеновата система и на спътника Тетида върху горната част на атмосферата на Сатурн
  • Спътникът Тетида с гигантския кратер Одисей
  • Спътникът Рея пред Тетида

Дикторски текст

Мисията Касини-Хюйгенс си поставя редица от научни цели. Във фокуса на този широк спектър, естествено, стои изследването Сатурн, както и на неговите пръстени и спътници.

Сатурн е втората по големина планета в Слънчевата система, една от най-интересните външни планети. Сатурн е известен най-вече със своите пръстени, които са едно от най-зрелищните явления в Слънчевата система. Известни са 62 спътника на Сатурн. Единственият голям спътник е Титан.

Изпращането на сондата Касини-Хюйгенс е резултат на многостранно сътрудничество. Космическата сонда е наречена на името на френския астроном от италиански произход Джовани Доменико Касини. Вторият елемент на космическата сонда, спускаемият модул, носи името на откривателя на Титан, холандския астроном Кристиян Хюйгенс. Сондата и спускателният модул са приспособени за осъществяването на 27 различни научни изследвания. Ето защо те съдържат множество специални уреди. На Касини са разположени 12, а на Хюйгенс - 6 научни уреда, повечето от тях мултифункционални.

Касини-Хюйгенс е изстреляна за дългия си път на 15 октомври 1997 г. от ракетната база на американските военно-въздушни сили в Кейп Канаверъл. С четири гравитационни маневри (flyby) Касини е доближен до Сатурн. През юни 2004 г. (7 години след изстрелването си) сондата достига в близост до Сатурн, а през следващия месец застава на орбита около планетата.

На 25 декември 2004 г. Хюйгенс се отделя от сондата, на която до този момент се е движил. За три седмици стига до Титан. Спуска се в атмосферата на спътника в продължение на 2 часа и 27 минути и каца на най-големия спътник на Сатурн на 14 януари 2005 г.

Първоначалната мисия завършва през 2008 г., 11 години след изстрелването на сондата. За да бъдат събрани обаче и други ценни сведения, най-напред мисията е удължена с две години (Cassini Equinox Mission), а след това през 2010 г. с нови седем години (Cassini Solstice Mission). Космическата сонда на тази програма на стойност 3,26 милиарда долара пребивава в космоса в продължение на близо 20 години. През това време тя преминава 7,9 милиарда километра, прави 453 048 снимки и събира 635 гигабайта информация. Сондата Касини-Хюйгенс е една несъмнено успешна мисия, която разкрива нови хоризонти за човечеството в опознаването на Слънчевата система и на нашата планета.

Свързани ресурси

Saturn

Saturn is the second largest planet in the Solar System, easily recognisable by its rings.

Мисия "Нови хоризонти"

"Нови хоризонти" е космическа сонда, изстреляна през 2006 г., която изследва Плутон и...

Занимателна география: астрономия

Слънчевата система крие множество любопитни факти.

Мисия Дон (Зора)

Изследванията на Веста и Церера ни дават информация за ранния период на Слънчевата...

Планетите и техните размери

Около Слънцето обикалят вътрешни, подобни на Земята планети и външни газови планети гиганти.

Слънчева система, oрбити на планетите

Около Слънцето обикалят 8 планети, които описват строго определени мислени линии,...

Voyager space probes

The Voyager space probes were the first man-made objects to leave the Solar System. They...

Земя

Нашата планета Земя е твърдо тяло. Притежава атмосфера, която съдържа кислород. Покрита е...

Зараждане на Слънчевата система

Слънцето и планетите са се формирали преди около 4,5 милиарда години от постепенно свиващ...

Jupiter

Jupiter is the largest planet of the Solar System, it has two and a half times the mass...

Mars

Possible traces of water and life are sought on Mars.

Mercury

Mercury is innermost and smallest planet of the Solar System.

Neptune

Neptune is the outermost planet of the Solar System, the smallest of the giant planets

Uranus

Uranus is the 7th planet from the Sun, a gas giant.

Venus

Venus is the 2nd planet from the Sun, the brightest object on the night sky (after the Moon).

Added to your cart.