Човешкото око

Човешкото око

Окото е един от най-важните сетивни органи. Когато бъдат стимулирани от светлина, рецепторите му произвеждат нервни импулси.

Биология и здравно образование

Ключови думи

око, зрение, цветно зрение, възприятие, светлина възприятие, сетивни органи, ясна визия, проблем визия, лек, ученик, ирис, склерата, обектив, слъзната жлеза, предната камера, стъкловидното камера, клепач, невронната мембрана, короид, макулата жълти тела, скотомата, цилиарното тяло, зрителния нерв, пръчковидни клетки, конусовидни клетки, светлинна откриване, зрително поле, рецептор, Цвят, хиазма, рефлекс, зеничен светлинен рефлекс, човешки, анатомия, биология

Свързани ресурси

Сцени

Механизъм на зрението

  • зеница - Това е отворът на окото. Ирисът действа като бленда, която контролира количеството светлина, попадаща върху ретината. При силна светлина ирисът се свива чрез гладката си мускулатура, а при слаба – се разширява. Зеничният рефлекс е безусловен рефлекс, чийто център е разположен в мозъчния ствол. Аномалиите в зеничния рефлекс са индикатор за увреждане в мозъчния ствол.
  • зрителен център - Центърът се намира в кората на тилния дял.
  • зрителен нерв - Познат още като втори черепномозъчен нерв. Предава импулсите, произведени от рецепторите на ретината, към мозъка.
  • зрителна хиазма - Част от мозъка, където зрителните нерви се кръстосват. Импулсите от вътрешната (носовата) част на всяка ретина се предават на противоположната част на мозъка. Импулсите от външната (слепоочната) част на ретината се предават на същата страна на мозъка.
  • очни мускули - Напречно-набраздени мускули, които движат очните ябълки.
  • слъзна жлеза - Произвежда сълзите, които овлажняват и почистват очите. Изпълнява важна роля в емоционалните реакции.

Срез на око

  • ирис - Продължение на хороидеята (съдестата обвивка). Гладката му мускулатура осигурява адаптацията към различен интензитет на светлината: при силна светлина зеницата се свива, а при слаба – се разширява. Ирисът съдържа пигменти, които придават индивидуален цвят на човешкото око.
  • зеница - Това е отворът на окото. Ирисът действа като бленда, която контролира количеството светлина, попадаща върху ретината. При силна светлина ирисът се свива чрез гладката си мускулатура, а при слаба – се разширява. Зеничният рефлекс е безусловен рефлекс, чийто център е разположен в мозъчния ствол. Аномалиите в зеничния рефлекс са индикатор за увреждане в мозъчния ствол.
  • леща - Събирателна леща с променливо фокусно разстояние. Гъвкавостта ѝ позволява да изпъква повече, когато гледаме близкостоящ обект. Циниевите нишки я правят по-плоска. Това осигурява ясен образ върху ретината. С напредване на възрастта, лещата губи своята гъвкавост и фокусирането върху близки обекти (което изисква изпъкване на лещата) се затруднява. Това състояние се нарича старческо далекогледство (пресбиопия). Катарактата е помътняване на лещата, което я прави непрозрачна, и може да доведе до слепота.
  • циниеви нишки - Поддържат лещата и следват движенията на ресничестото тяло. Когато се фокусираме върху близък обект, ресничестото тяло се свива, циниевите нишки се отпускат и лещата става по-изпъкнала. Когато гледаме далечен обект, ресничестото тяло се отпуска, циниевите нишки се опъват и лещата става по-плоска.
  • ресничесто тяло - Продължение на хороидеята (съдестата обвивка). Гладките мускули в ресничестото тяло осигуряват акомодацията на очната леща към дистанцията до обекта. Когато се фокусираме върху близък обект, ресничестото тяло се свива, циниевите нишки се отпускат и лещата става по-изпъкнала. Когато гледаме далечен обект, ресничестото тяло се отпуска, циниевите нишки се опъват и лещата става по-плоска. Това означава, че мускулите в ресничестото тяло работят, когато се фокусираме върху близък обект, и това причинява умора на очите. Фокусирането върху далечен обект от време на време осигурява почивка на ресничестото тяло.
  • роговица - Продължение на склерата. Това е прозрачен слой, където навлизащата светлина се пречупва под най-голям ъгъл.
  • корнеа - Съдържа камерна вода. Когато тази течност е в излишък, се повишава вътреочното налягане, което причинява глаукома. Това може да доведе до слепота, тъй като високото налягане може да увреди ретината.
  • стъкловидно тяло - Камера, изпълнена от прозрачен гел, наречен стъкловидно тяло. Светлината преминава през нея и достига до ретината.
  • жълто петно - Част от ретината, отговорна за зрителната острота. Тук се формира умален обърнат образ на обекта. В центъра на жълтото петно има само колбички, а към периферията ѝ броят на пръчиците се увеличава.
  • сляпо петно - Мястото, където зрителният нерв преминава през ретината. Тъй като тук няма рецепторни клетки (нито пръчици, нито колбички), малка част от изображението липсва. Мозъкът „попълва“ тази празнина и ние възприемаме изображението като цяло.
  • склера - Много здрав слой, който преминава в роговица в предната част на окото.
  • хороидеа (съдеста ципа) - Слой, съдържащ кръвоносни съдове, снабдяващи окото. В предната част на окото преминава в ресничесто тяло и ирис.
  • ретина - Съдържа рецептори, наречени пръчици и колбички. Областта от ретината, отговорна за зрителната острото, се нарича жълто петно. Сляпото петно е мястото, където зрителният нерв преминава през ретината, и което не съдържа пръчици и колбички.
  • зрителен нерв - Познат още като втори черепномозъчен нерв. Предава импулсите, произведени от рецепторите на ретината, към мозъка.

Ретина

  • колбичка - Съдържат три типа фоточувствителен пигмент, което ги прави чувствителни към червена, зелена или синя светлина. Прагът им на възбудимост е по-висок от този на пръчиците, поради което при полумрак трудно различаваме цветове. Централната част на жълтото петно съдържа само колбички, а към периферията броят на пръчиците става по-голям от този на колбичките.
  • пръчица - Тези клетки не могат да различават цветове, тъй като те биват стимулирани от светлина със всякаква дължина на вълната. Прагът им на възбудимост е много по-нисък от този на колбичките, те реагират дори на единични фотони. Затова те са активни и при слаба светлина, недостатъчна за колбичките. Централната част на жълтото петно не съдържа пръчици, те са концентрирани към периферията ѝ.
  • биполярна клетка - Пренасят импулсите от рецепторите към ганглиевите клетки.
  • ганглийна клетка - Стимулирани са от биполярните клетки. Аксоните им формират зрителния нерв.

Рецептори

  • колбичка - Съдържат три типа фоточувствителен пигмент, което ги прави чувствителни към червена, зелена или синя светлина. Прагът им на възбудимост е по-висок от този на пръчиците, поради което при полумрак трудно различаваме цветове. Централната част на жълтото петно съдържа само колбички, а към периферията броят на пръчиците става по-голям от този на колбичките.
  • пръчица - Тези клетки не могат да различават цветове, тъй като те биват стимулирани от светлина със всякаква дължина на вълната. Прагът им на възбудимост е много по-нисък от този на колбичките, те реагират дори на единични фотони. Затова те са активни и при слаба светлина, недостатъчна за колбичките. Централната част на жълтото петно не съдържа пръчици, те са концентрирани към периферията му.
  • мембранен диск - Съдържа голямо количество родопсин, който е изграден от белтък, наречен опсин, и фоточувствително вещество, производно на витамин А, наречено ретинал. Светлината превръща цис-ретинала в транс-ретинал, което предизвиква пренос на сигнал в клетката. Клетката се хиперполяризира и отделянето на невромедиатор (глутамат) временно се намалява.
  • вгъване - Съдържа голямо количество йодопсин. Той е подобен на родопсина в пръчиците, но белтъчните му компоненти са три вида, чувствителни съответно към зелена, червена и синя светлина. Родопсинът и йодопсинът съдържат фоточувствително вещество, производно на витамин А, наречено ретинал. Светлината превръща цис-ретинала в транс-ретинал, което предизвиква пренос на сигнал в клетката. Клетката се хиперполяризира, и отделянето на невротрансмитер (глутамат) временно се намалява.
  • митохондрия - Отговаря за снабдяването на клетката с енергия, като произвежда АТФ.
  • ядро - Съдържа генетичния материал на клетката, който контролира метаболитните процеси в нея.
  • синаптични мехурчета - Съдържат невромедиатор, наречен глутамат, който блокира биполярните клетки. На тъмно глутаматът се отделя непрестанно. Светлината причинява хиперполаризация на рецептора, в резултат на която той отделя по-малко глутамат. Биполярната клетка се отблокира и произвежда импулс.

Анимация

  • зрителен център - Центърът се намира в кората на тилния дял.
  • зрителен нерв - Познат още като втори черепномозъчен нерв. Предава импулсите, произведени от рецепторите на ретината, към мозъка.
  • зрителна хиазма - Част от мозъка, където зрителните нерви се кръстосват. Импулсите от вътрешната (носовата) част на всяка ретина се предават на противоположната част на мозъка. Импулсите от външната (слепоочната) част на ретината се предават на същата страна на мозъка.
  • очни мускули - Напречно-набраздени мускули, които движат очните ябълки.
  • ирис - Продължение на хороидеята (съдестата обвивка). Гладката му мускулатура осигурява адаптацията към различен интензитет на светлината: при силна светлина зеницата се свива, а при слаба – се разширява. Ирисът съдържа пигменти, които придават индивидуален цвят на човешкото око.
  • зеница - Това е отворът на окото. Ирисът действа като бленда, която контролира количеството светлина, попадаща върху ретината. При силна светлина ирисът се свива чрез гладката си мускулатура, а при слаба – се разширява. Зеничният рефлекс е безусловен рефлекс, чийто център е разположен в мозъчния ствол. Аномалиите в зеничния рефлекс са индикатор за увреждане в мозъчния ствол.
  • леща - Събирателна леща с променливо фокусно разстояние. Гъвкавостта ѝ позволява да изпъква повече, когато гледаме близкостоящ обект. Циниевите нишки я правят по-плоска. Това осигурява ясен образ върху ретината. С напредване на възрастта, лещата губи своята гъвкавост и фокусирането върху близки обекти (което изисква изпъкване на лещата) се затруднява. Това състояние се нарича старческо далекогледство (пресбиопия). Катарактата е помътняване на лещата, което я прави непрозрачна, и може да доведе до слепота.
  • циниеви нишки - Поддържат лещата и следват движенията на ресничестото тяло. Когато се фокусираме върху близък обект, ресничестото тяло се свива, циниевите нишки се отпускат и лещата става по-изпъкнала. Когато гледаме далечен обект, ресничестото тяло се отпуска, циниевите нишки се опъват и лещата става по-плоска.
  • ресничесто тяло - Продължение на хороидеята (съдестата обвивка). Гладките мускули в ресничестото тяло осигуряват акомодацията на очната леща към дистанцията до обекта. Когато се фокусираме върху близък обект, ресничестото тяло се свива, циниевите нишки се отпускат и лещата става по-изпъкнала. Когато гледаме далечен обект, ресничестото тяло се отпуска, циниевите нишки се опъват и лещата става по-плоска. Това означава, че мускулите в ресничестото тяло работят, когато се фокусираме върху близък обект, и това причинява умора на очите. Фокусирането върху далечен обект от време на време осигурява почивка на ресничестото тяло.
  • роговица - Продължение на склерата. Това е прозрачен слой, където навлизащата светлина се пречупва под най-голям ъгъл.
  • корнеа - Съдържа камерна вода. Когато тази течност е в излишък, се повишава вътреочното налягане, което причинява глаукома. Това може да доведе до слепота, тъй като високото налягане може да увреди ретината.
  • стъкловидно тяло - Камера, изпълнена от прозрачен гел, наречен стъкловидно тяло. Светлината преминава през нея и достига до ретината.
  • жълто петно - Част от ретината, отговорна за зрителната острота. Тук се формира умален обърнат образ на обекта. В центъра на жълтото петно има само колбички, а към периферията ѝ броят на пръчиците се увеличава.
  • сляпо петно - Мястото, където зрителният нерв преминава през ретината. Тъй като тук няма рецепторни клетки (нито пръчици, нито колбички), малка част от изображението липсва. Мозъкът „попълва“ тази празнина и ние възприемаме изображението като цяло.
  • склера - Много здрав слой, който преминава в роговица в предната част на окото.
  • хороидеа (съдеста ципа) - Слой, съдържащ кръвоносни съдове, снабдяващи окото. В предната част на окото преминава в ресничесто тяло и ирис.
  • ретина - Съдържа рецептори, наречени пръчици и колбички. Областта от ретината, отговорна за зрителната острото, се нарича жълто петно. Сляпото петно е мястото, където зрителният нерв преминава през ретината, и което не съдържа пръчици и колбички.
  • зрителен нерв - Познат още като втори черепномозъчен нерв. Предава импулсите, произведени от рецепторите на ретината, към мозъка.
  • колбичка - Съдържат три типа фоточувствителен пигмент, което ги прави чувствителни към червена, зелена или синя светлина. Прагът им на възбудимост е по-висок от този на пръчиците, поради което при полумрак трудно различаваме цветове. Централната част на жълтото петно съдържа само колбички, а към периферията броят на пръчиците става по-голям от този на колбичките.
  • пръчица - Тези клетки не могат да различават цветове, тъй като те биват стимулирани от светлина със всякаква дължина на вълната. Прагът им на възбудимост е много по-нисък от този на колбичките, те реагират дори на единични фотони. Затова те са активни и при слаба светлина, недостатъчна за колбичките. Централната част на жълтото петно не съдържа пръчици, те са концентрирани към периферията ѝ.
  • биполярна клетка - Пренасят импулсите от рецепторите към ганглиевите клетки.
  • ганглийна клетка - Стимулирани са от биполярните клетки. Аксоните им формират зрителния нерв.
  • колбичка - Съдържат три типа фоточувствителен пигмент, което ги прави чувствителни към червена, зелена или синя светлина. Прагът им на възбудимост е по-висок от този на пръчиците, поради което при полумрак трудно различаваме цветове. Централната част на жълтото петно съдържа само колбички, а към периферията броят на пръчиците става по-голям от този на колбичките.
  • пръчица - Тези клетки не могат да различават цветове, тъй като те биват стимулирани от светлина със всякаква дължина на вълната. Прагът им на възбудимост е много по-нисък от този на колбичките, те реагират дори на единични фотони. Затова те са активни и при слаба светлина, недостатъчна за колбичките. Централната част на жълтото петно не съдържа пръчици, те са концентрирани към периферията му.
  • синаптични мехурчета - Съдържат невромедиатор, наречен глутамат, който блокира биполярните клетки. На тъмно глутаматът се отделя непрестанно. Светлината причинява хиперполаризация на рецептора, в резултат на която той отделя по-малко глутамат. Биполярната клетка се отблокира и произвежда импулс.

Очи

  • клепач - Отвън той е покрит с тънка кожа, а отвътре – със съединителна тъкан. Предназначението му е да предпазва окото от удар и от изсъхване.

Дикторски текст

Видимата светлина е електромагнитно лъчение с дължина на вълната от 380 до 800 нанометра. Светлината с дължина на вълната 380 nm се възприема като виолетова, а тази с дължина 800 nm – като червена. Светлината се възприема от очите. Импулсите, които светлината причинява, се пренасят до мозъка от зрителния нерв, наречен още втори черепномозъчен нерв. Зрителните нерви се кръстосват в точка, наречена зрителна хиазма. Затова импулсите от вътрешната страна на всяка ретина достигат до противоположната страна на мозъка. Импулсите от външната страна на ретината се предават на същата страна на мозъка. След навлизането си в мозъка, зрителните нервни влакна се свързват с визуалния коров център, разположен в тилната област, чрез оптичния тракт. Усещането за светлина се формира в мозъчната кора.

Количеството светлина, навлизаща в очите, се регулира чрез зеничния рефлекс. При силна светлина зеницата се свива от гладките мускули на ириса, а при слаба светлина – зеницата се разширява. Зеничният рефлекс е безусловен рефлекс. Неговият център е разположен в мозъчния ствол. Аномалиите в зеничния рефлекс показват увреждане на мозъчния ствол. Очните ябълки се движат от очни мускули. Те са напречно-набраздени мускули и се контролират волево.

Стъкловидното тяло формира основната маса на окото. При напречен срез в окото се виждат три основни слоя. Най-външният слой е склерата – здрава обвивка от съединителна тъкан, която продължава в прозрачна роговица. Това е мястото, където светлината се пречупва под най-голям ъгъл.

Вторият слой е хороидеята, която съдържа кръвоносни съдове. Нейното продължение в предната част на окото формира ресничестото тяло и ириса. Гладките мускули на ириса участват в зеничния рефлекс. Ирисът съдържа пигменти, които придават цвета на човешките очи.

Гладката мускулатура на ресничестото тяло променя изпъкналостта на очната леща и така осигурява акомодацията ѝ към различното разстояние до обекта, който гледаме.

Лещата е свързана с ресничестото тяло чрез циниевите нишки. Ресничестото тяло е отговорно и за производството на камерната вода, която изпълва предната очна камера. Ако камерната вода не се дренира добре, очното налягане се повишава. Това причинява глаукома. В най-тежките случаи това може да доведе до слепота.

Най-вътрешният слой е ретината. Върху нея лещата формира умален обърнат образ на обекта. Рецепторите на ретината се наричат пръчици и колбички. Областта от ретината, отговорна за зрителната острота, се нарича жълто петно. В центъра ѝ има само колбички, а по периферията ѝ – повече пръчици. Сляпото петно е мястото, където зрителният нерв преминава през ретината. Там няма рецепторни клетки. Импулсите, произведени от рецепторите на ретината, се предават на мозъка по нервните влакна в зрителния нерв.

Рецепторите в ретината се наричат пръчици и колбички. Те предават импулси на биполярните клетки, които стимулират ганглийните клетки. Аксоните на ганглийните клетки образуват зрителния нерв.

Светлочувствителният пигмент в пръчиците се нарича родопсин. Състои се от протеин, наречен опсин, и вещество, производно на витамин А, наречено ретинал. Родопсинът е чувствителен към светлина с всякаква дължина на вълната, затова пръчиците не могат да различават цветовете. Те имат нисък праг на възбудимост. Единичен фотон е достатъчен, за да ги стимулира. Затова те работят при оскъдна светлина.

Трите типа колбички са чувствителни към червена, зелена или синя светлина. Техният фоторецепторен пигмент е йодопсин, който е подобен на родопсина, но съдържа различен белтък. Прагът на възбудимост на колбичките е по-висок от този на пръчиците. Те не са активни при слаба светлина. Ето защо при слаба светлина губим цветното си зрение. Звездите, които не са много ярки, се виждат по-добре с периферното зрение, защото така техните изображения не попадат върху жълтото петно, а върху област, в която има повече пръчици.

Цветната слепота е състояние, при което определен тип колбички липсва или не работи правилно. Най-често срещаната цветна слепота е червено-зелената дисхроматопсия, при която човек трудно различава нюансите на червеното и зеленото. Когато всичките три типа колбички са засегнати, се развива пълна цветна слепота, или монохроматизъм.

На тъмно колбичките и пръчиците непрестанно отделят невромедиатор, наречен глутамат. Той блокира биполярните клетки. Светлината причинява хиперполяризация на рецепторните клетки, т.е. нервен импулс. Това спира отделянето на глутамат, биполярните клетки се отблокират и произвеждат потенциал на действието.

Свързани ресурси

Корекция на зрението

За корекция на късогледство и далекогледство се използват вдлъбнати и изпъкнали лещи.

Механизъм на виждането

Лещата на окото променя своята изпъкналост, благодарение на тази промяна се вижда наблизо...

Как работи цифровият фотоапарат?

Тази анимация демонстрира устройството и начина на работа на цифровите фотоапарати.

Възпаление на средното ухо (среден отит)

Тази анимация показва симптомите и лечението на гноен среден отит.

Сетивни органи

Organs that detect signals of the environment or of the body and transmit them to the...

Далтонизъм

Неспособността да се различават нюансите на цветовете се нарича далтонизъм.

Човешко тяло (мъж)

Тази анимация ни запознава с най-важните органи и системи на човешкото тяло.

Орган на равновесието

Позицията на главата и ускорението се възприемат от вътрешното ухо.

Механизъм на вкусовото възприятие

Вкусовите рецептори превръщат химичните стимули в електрични сигнали

Ухото и слуховият процес

Ухото преобразува вибрациите на въздуха в електрически сигнали, които след това се...

Оптически телескопи

В анимацията са показани най-важните огледални телескопи и телескопи с лещи, които се...

Нос, механизъм на обонянието

Обонятелните рецептори произвеждат електрични сигнали, когато бъдат стимулирани от миризми.

Човешкото тяло - за деца

Анимацията е предназначена за деца и описва основните органи и системи в човешкото тяло.

Отражение и пречупване на светлината

Когато един лъч достигне границата между две среди с различен показател на пречупване,...

Разнообразие на светлочувствителните органи

В хода на конвергентната еволюция, незаисимо един от друг, са се развили няколко типа очи.

Оптични средства

В наши дни се използват богата гама оптични средства, от микроскопи до телескопи.

Added to your cart.