Черна металургия (средно ниво)

Черна металургия (средно ниво)

От желязна руда в доменни пещи се произвежда чугун.

География и икономика

Ключови думи

производство на желязо, желязо промишленост, желязо топене, тежка промишленост, производство на стомана, желязо Комбинатът, желязна руда, чугун, варовик, кокс, шлака, въглища, желязо рудодобива, Ампераж, каменовъглена мина, електроцентрала, машиностроене, рудник, прокатен цех, промишленост, география

Свързани ресурси

Сцени

Предпоставки

  • желязна руда
  • въздух
  • варовик
  • въглища за коксуване
  • електроенергия

В природата желязото не се среща в чист вид, а се добива от железни руди в металургични заводи. За добива на желязо освен желязна руда са необходими още въглища, варовик или доломит, както и електрическа енергия.

Съоръжения

  • желязна мина
  • металургичен завод
  • кариера за добив на варовик
  • каменовъглена мина
  • електроцентрала
  • стоманолеярен завод
  • машиностроителен завод

Поради икономическа целесъобразност железодобивни предприятия се строят в близост до мини и електроцентрали. От желязната руда се добива чугун, който се използва в други промишлености, например за направата на машини.

Продукти

  • стомана и стоманени листове
  • машини и резервни части
  • чугун

Извадената от мината желязна руда се раздробява на парчета колкото юмрук. Парчетата с малко съдържание на желязо се отделят. Другите отиват в доменната пещ, където с помощта на кокс се произвежда чугун.

Чугунът има две разновидности: бял и сив. Сивият чугун е мек, обработва се лесно, може и да се отлива, затова се използва в чугунолеярното производство. Белият чугун е много твърд, не се поддава на обработка и отливане, затова от него се произвежда стомана. При производството на стомана от чугуна се отделят излишният въглерод и разни примеси, после с добавка на различни метали се получават сплави.

Доменна пещ

  • отвеждане на дима и саждите
  • вкарване на въздух
  • пускане на чугуна
  • дозиране на кокс, желязна руда и варовик
  • пускане на шлаката

Парчетата желязна руда отиват първо в голяма топилня, която се загрява с кокс. При изгарянето на кокса се получават топлина и редуциращ газ, освен това въглеродът от кокса отива в чугуна.

Напречен разрез на доменна пещ

  • отвеждане на дима и саждите
  • вкарване на въздух
  • пускане на чугуна
  • дозиране на кокс, желязна руда и варовик
  • пускане на шлаката

Въглищата изгарят благодарение на вкарания в пещта въздух. В процеса на изгарянето се получават въглероден диоксид и въглероден оксид. Въглеродният оксид намалява съдържащия се в желязната руда железен оксид: извлича от железния оксид кислород и се оксидира до въглероден диоксид. Желязната руда съдържа и ненужни съставки, които се отстраняват с помощта на варовик или доломит. Разтопеното желязо се стича на дъното на доменната пещ, докато шлаката се събира на повърхността. В края на процеса се получава двойно повече шлака от чугун.

Зони в доменната пещ

  • зона на предварително нагряване
  • зона на редукция
  • зона на топене
  • 200°C
  • 500°C
  • 900°C
  • 1000°C
  • 1400°C
  • 2000°C

Анимация

  • желязна руда
  • варовик
  • въглища за коксуване
  • желязна мина
  • металургичен завод
  • кариера за добив на варовик
  • каменовъглена мина
  • електроцентрала
  • стоманолеярен завод
  • машиностроителен завод
  • отвеждане на дима и саждите
  • вкарване на въздух
  • пускане на чугуна
  • дозиране на кокс, желязна руда и варовик
  • пускане на шлаката

Дикторски текст

В природата желязото не се среща в чист вид, а се добива от железни руди в металургични заводи. За добива на желязо освен желязна руда са необходими още въглища, варовик или доломит, както и електрическа енергия. Поради икономическа целесъобразност железодобивни предприятия се строят в близост до мини и електроцентрали. От желязната руда се добива чугун, който се използва в различни промишлености, например за направата на машини.

Желязната руда, извадена от мината, се раздробява на парчета колкото юмрук. Парчетата с малко съдържание на желязо се отделят. Другите отиват в доменната пещ, където с помощта на кокс се произвежда чугун.

Парчетата желязна руда отиват първо в голяма топилня, която се загрява с кокс. При изгарянето на кокса се получават топлина и редуциращ газ, освен това въглеродът от кокса отива в чугуна.

Въглищата изгарят благодарение на въздух, вкаран в пещта. В процеса на изгарянето се получават въглероден диоксид и въглероден оксид. Въглеродният оксид намалява съдържащия се в желязната руда железен оксид: извлича от железния оксид кислород и се оксидира до въглероден диоксид. Желязната руда съдържа и ненужни съставки, които се отстраняват с помощта на варовик или доломит. Разтопеното желязо се стича на дъното на доменната пещ, докато шлаката се събира на повърхността. В края на процеса се получава двойно повече шлака от чугун.

Чугунът има две разновидности: бял и сив. Сивият чугун е мек, обработва се лесно, може и да се отлива, затова се използва в чугунолеярното производство. Белият чугун е много твърд, не се поддава на обработка и отливане, затова от него се произвежда стомана. При производството на стомана от чугуна се отделят излишният въглерод и разни примеси, после с добавка на различни метали се получават сплави.

Свързани ресурси

Aluminium smelting

Aluminium smelting is the process of extracting aluminium from alumina by electrolysis.

Преработка на нефт

В процеса на дестилация на нефта се добиват различни нефтопродукти като нафта, бензин,...

Черна металургия (базово ниво)

От желязна руда в доменни пещи се произвежда чугун.

Cement production

This 3D scene presents the steps of the cement manufacturing process.

Medieval smithy

The work of smiths – one of the first professions in history – became even more important...

Добив на злато през ХІХ в.

"Златната треска" в Калифорния започнала през 1848 г. край Сан Франциско.

От каменната до желязната епоха

Анимацията показва развитието на брадвата през различните археологически периоди.

Метали

Атомите на металите образуват кристални решетки

Body-centred cubic lattice

The least tightly packed crystal structure.

Face-centred cubic metal lattice

The face-centred cubic metal lattice allows the closest fit of metal atoms.

Hexagonal metallic lattice

Metals forming hexagonal metallic lattices are rigid and difficult to machine.

Added to your cart.